Заран
Къде си ти, любов безкрайна,
къде за миг се изпари?
Нощта, без тебе натъжена,
търси дневните лъчи.
Лута се сама в полята,
боса крачи по снега.
Взирайки се в небесата,
вижда само тъмнина.
Всяка вечер се изгубва
в бледосивата мъгла.
Но не спира да копнее
да си върне любовта!
Всяка вечер доумира
от несбъдната мечти!
Всяка вечер тя се ражда,
за да може да скърби...
Под луната скришом плаче
и залязва в тъга!
Вече слънцето изгрява,
но отива си нощта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Матей Константинов Все права защищены
