mateichooo1 (Матей Константинов) mateichooo1 (Матей Константинов)
12
6 ene 2013, 22:16

Заран

661 0 2

Къде си ти, любов безкрайна,

къде за миг се изпари?

Нощта, без тебе натъжена,

търси дневните лъчи.

 

Лута се сама в полята,

боса крачи по снега.

Взирайки се в небесата,

вижда само тъмнина.

 

Всяка вечер се изгубва 

в бледосивата мъгла.

Но не спира да копнее 

да си върне любовта!

 

Всяка вечер доумира 

от несбъдната мечти!

Всяка вечер тя се ражда,

за да може да скърби...

 

Под луната скришом плаче 

и залязва в тъга!

Вече слънцето изгрява,

но отива си нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Матей Константинов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0