Заран
Къде си ти, любов безкрайна,
къде за миг се изпари?
Нощта, без тебе натъжена,
търси дневните лъчи.
Лута се сама в полята,
боса крачи по снега.
Взирайки се в небесата,
вижда само тъмнина.
Всяка вечер се изгубва
в бледосивата мъгла.
Но не спира да копнее
да си върне любовта!
Всяка вечер доумира
от несбъдната мечти!
Всяка вечер тя се ражда,
за да може да скърби...
Под луната скришом плаче
и залязва в тъга!
Вече слънцето изгрява,
но отива си нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Матей Константинов Всички права запазени
