Къде си ти, любов безкрайна,
къде за миг се изпари?
Нощта, без тебе натъжена,
търси дневните лъчи.
Лута се сама в полята,
боса крачи по снега.
Взирайки се в небесата,
вижда само тъмнина.
Всяка вечер се изгубва
в бледосивата мъгла.
Но не спира да копнее
да си върне любовта!
Всяка вечер доумира
от несбъдната мечти!
Всяка вечер тя се ражда,
за да може да скърби...
Под луната скришом плаче
и залязва в тъга!
Вече слънцето изгрява,
но отива си нощта...
© Матей Константинов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
