Заран

Jan 6, 2013, 10:16 PM

Poetry » Love

512 0 2

Къде си ти, любов безкрайна,

къде за миг се изпари?

Нощта, без тебе натъжена,

търси дневните лъчи.

Лута се сама в полята,

боса крачи по снега.

Взирайки се в небесата,

вижда само тъмнина.

Всяка вечер се изгубва

в бледосивата мъгла.

Но не спира да копнее

да си върне любовта!

Всяка вечер доумира

от несбъдната мечти!

Всяка вечер тя се ражда,

за да може да скърби...

Под луната скришом плаче

и залязва в тъга!

Вече слънцето изгрява,

но отива си нощта...

Please sign in with your account so you can comment and vote.