28 апр. 2020 г., 17:41  

Зарево 

  Поэзия
662 4 10

Когато някога обичам те, започва с днес.

И днес е утро, и се съмва.

Една звезда запазих от нощес

за някога, когато се сбогувам.

 

В деня, във който тръгне си от мене

усмивката от зарево на слънце.

Ще сея дъждове в небе ранено,

да пие жадна обич всяко зрънце.

 

За някога, когато се предавам

на бъдеще в едно небе беззвездно.

Но виждам как звезда - фенер закачам,

да ръси светлината безпределна.

 

В ръцете твои верни разцъфтяло

божественото зрънце нека блесне.

Сърце, по-светло от небе изгряло,

в очите на Вселената не гасне.

 

За някога, когато теб обичам.

Изгрява утрото и гони самотата.

Сега сбогувам се, но не, не си отивам!

Начало е. И светлина във мрака.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Деа, много ти благодаря за вниманието! Радвам се, че ти харесва💖🌸💝!
  • Чудесно е, Цвети!
  • Мари, сърдечно ти благодаря за хубавите думи! ❤️ Истинско щастие е за мен, че съм те докоснала!
  • Това стихотворение ме грабна още с първото четене, защото в него сякаш има някаква магия, Цвети!
    После си дадох сметка на какво се дължи това. Тук открих една майсторска игра с глаголните времена. Допускам, че това не е търсено като ефект, защото теб винаги те води неподправената и девствена емоция. Но наистина това преплъзване от едно време в друго и използването на сложните им форми, при това направено така фино, създава в мен едно неописуемо усещане за тънка ювелирност на творческата ти същност.
    Прекрасна е творбата ти, Цвете! ❤️
    Поднасям ти искрените си поздравления, миличка! ❤️ 🌈 ❤️
  • Благодаря от сърце на всички прочели и за милите думи ❤️!
  • Успяла си да предадеш магията на любовта, Цвете. Без нея всеки човешки живот е само една банална тривиалност.

    "В ръцете твои верни разцъфтяло
    божественото зрънце нека блесне.
    Сърце, по-светло от небе изгряло,
    в очите на Вселената не гасне."

    Никой не е в състояние да изрече тази поетична истина по-добре отколкото ти си сторила това. Поздравявам те за много силния и въздействащ стих!
  • Много силни чувства! Поздравления, Цвете!
  • Хубаво, много!
  • За някога, когато теб обичам,
    изгрява утрото и гони самотата.
    Сега сбогувам се, но не, не си отивам!
    Начало е. И светлина във мрака.
  • Красиво е , Цвете. Нека не гасне!
Предложения
: ??:??