Зарево
Когато някога обичам те, започва с днес.
И днес е утро, и се съмва.
Една звезда запазих от нощес
за някога, когато се сбогувам.
В деня, във който тръгне си от мене
усмивката от зарево на слънце.
Ще сея дъждове в небе ранено,
да пие жадна обич всяко зрънце.
За някога, когато се предавам
на бъдеще в едно небе беззвездно.
Но виждам как звезда - фенер закачам,
да ръси светлината безпределна.
В ръцете твои верни разцъфтяло
божественото зрънце нека блесне.
Сърце, по-светло от небе изгряло,
в очите на Вселената не гасне.
За някога, когато теб обичам.
Изгрява утрото и гони самотата.
Сега сбогувам се, но не, не си отивам!
Начало е. И светлина във мрака.
© Цветето Б. All rights reserved.
