29 янв. 2008 г., 14:43

Зареяни... 

  Поэзия
706 0 15

 

Зареяни сред вятъра. Бездомно.

Подгонени от дългите си сенки.

Крадем криле. (За миг откраднат полет.)

А после заземяване. И време.


Зареяни в живота си. Квадратно.

Строим стени от страх, че е открито.

И плахо проверяваме вратата.

Прозоречно открехваме душите си.


Зареяни в очите си. Любовно.

Потънали сред пух, мечти и блясък.

Отпуснати в космична безтегловност.

А после приземяване. И крясък.

 


Зареяни сред мисли. Буреносно.

Светкавично просветваме из мрака.

Понякога искрим - едва докоснати.

А после избледняваме от чакане.

 


Зареяни сред самота. Самотно.

Гребем през белотата. Все нататък.

И гмуркаме се луди из дълбокото...

разбрали, че животът ни е кратък.

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??