Зареяни...
Зареяни сред вятъра. Бездомно.
Подгонени от дългите си сенки.
Крадем криле. (За миг откраднат полет.)
А после заземяване. И време.
Зареяни в живота си. Квадратно.
Строим стени от страх, че е открито.
И плахо проверяваме вратата.
Прозоречно открехваме душите си.
Зареяни в очите си. Любовно.
Потънали сред пух, мечти и блясък.
Отпуснати в космична безтегловност.
А после приземяване. И крясък.
Зареяни сред мисли. Буреносно.
Светкавично просветваме из мрака.
Понякога искрим - едва докоснати.
А после избледняваме от чакане.
Зареяни сред самота. Самотно.
Гребем през белотата. Все нататък.
И гмуркаме се луди из дълбокото...
разбрали, че животът ни е кратък.
© Инна All rights reserved.
