25 мар. 2008 г., 09:53

Заричам се

878 0 1

Заминаваш от мене ти,

но как ще преживея идните дни.

Знам, че за всичко аз съм винивна -

проклета да е таз' съдба отровна.

Надявам се да ми простиш,

че трябва с мене да се разделиш.

Защо е такъв тоз' живот -

да разделя нашата любов?

Ала щастието после ще ни озари,

красота и радост живота ще ни дари.

Трудно ти е и на теб, и на мен -

не спирам да мисля за тебе всеки ден.

Знам - обичаш ме много,

знам - с тебе ще сме дълго.

Но раздяла настъпва сега,

ала жива ще е любовта.

Не знаеш само как ми липсваш

вечер до мен да се притискаш.

Влудяващо те обичам,

завинаги на тебе се заричам!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...