Mar 25, 2008, 9:53 AM

Заричам се

  Poetry » Love
876 0 1

Заминаваш от мене ти,

но как ще преживея идните дни.

Знам, че за всичко аз съм винивна -

проклета да е таз' съдба отровна.

Надявам се да ми простиш,

че трябва с мене да се разделиш.

Защо е такъв тоз' живот -

да разделя нашата любов?

Ала щастието после ще ни озари,

красота и радост живота ще ни дари.

Трудно ти е и на теб, и на мен -

не спирам да мисля за тебе всеки ден.

Знам - обичаш ме много,

знам - с тебе ще сме дълго.

Но раздяла настъпва сега,

ала жива ще е любовта.

Не знаеш само как ми липсваш

вечер до мен да се притискаш.

Влудяващо те обичам,

завинаги на тебе се заричам!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...