25.03.2008 г., 9:53

Заричам се

875 0 1

Заминаваш от мене ти,

но как ще преживея идните дни.

Знам, че за всичко аз съм винивна -

проклета да е таз' съдба отровна.

Надявам се да ми простиш,

че трябва с мене да се разделиш.

Защо е такъв тоз' живот -

да разделя нашата любов?

Ала щастието после ще ни озари,

красота и радост живота ще ни дари.

Трудно ти е и на теб, и на мен -

не спирам да мисля за тебе всеки ден.

Знам - обичаш ме много,

знам - с тебе ще сме дълго.

Но раздяла настъпва сега,

ала жива ще е любовта.

Не знаеш само как ми липсваш

вечер до мен да се притискаш.

Влудяващо те обичам,

завинаги на тебе се заричам!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...