25.03.2008 г., 9:53

Заричам се

870 0 1

Заминаваш от мене ти,

но как ще преживея идните дни.

Знам, че за всичко аз съм винивна -

проклета да е таз' съдба отровна.

Надявам се да ми простиш,

че трябва с мене да се разделиш.

Защо е такъв тоз' живот -

да разделя нашата любов?

Ала щастието после ще ни озари,

красота и радост живота ще ни дари.

Трудно ти е и на теб, и на мен -

не спирам да мисля за тебе всеки ден.

Знам - обичаш ме много,

знам - с тебе ще сме дълго.

Но раздяла настъпва сега,

ала жива ще е любовта.

Не знаеш само как ми липсваш

вечер до мен да се притискаш.

Влудяващо те обичам,

завинаги на тебе се заричам!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...