19 июн. 2007 г., 14:18

Зародиш

896 0 1
                                                         Зародиш


Реки течат в мене
и времето се къпе в юнски дъждове
Ще дойдеш ли в разцъфналата долина
там при камъка,който говори на Света.

Докосвам те със сърцето си
в кратките мигове на застинал екстаз
Мигът на обичта е в капката елмаз
при вечната трева и обетована земя

Оголена душата ми танцува
погалена от този лунен листопад
Нащта е морава обходена от двама
в дланите ти се разтварям и любовта посявам..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айбигел айбигел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...