19 jun 2007, 14:18

Зародиш

  Poesía
899 0 1
                                                         Зародиш


Реки течат в мене
и времето се къпе в юнски дъждове
Ще дойдеш ли в разцъфналата долина
там при камъка,който говори на Света.

Докосвам те със сърцето си
в кратките мигове на застинал екстаз
Мигът на обичта е в капката елмаз
при вечната трева и обетована земя

Оголена душата ми танцува
погалена от този лунен листопад
Нащта е морава обходена от двама
в дланите ти се разтварям и любовта посявам..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...