aibigel (Айбигел айбигел) aibigel (Айбигел айбигел)
22
Jun 19, 2007, 2:18 PM

Зародиш

  Poetry
893 0 1
                                                         Зародиш


Реки течат в мене
и времето се къпе в юнски дъждове
Ще дойдеш ли в разцъфналата долина
там при камъка,който говори на Света.

Докосвам те със сърцето си
в кратките мигове на застинал екстаз
Мигът на обичта е в капката елмаз
при вечната трева и обетована земя

Оголена душата ми танцува
погалена от този лунен листопад
Нащта е морава обходена от двама
в дланите ти се разтварям и любовта посявам..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айбигел айбигел All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0