12 июн. 2010 г., 22:37

Заровени думи

767 0 0

Прочетох стих, който не търсех,

сякаш съдбата го изпрати за мен

и се замислих с насълзени очи -

думите искаха да ме открият.

 

 

Тези думи, които подтисках,

заровени дълбоко в сърцето,

сега се завръщаха и наказваха,

а разумът просто им се предаде.

 

 

И над бездната, зад която се криех,

се издигна мост от тези думи.

Унесена тръгнах, а стъпките само

нашепваха: Спомни си коя си!

 

 

Пречупена, не можех да се боря,

заливаха ме спомени и чувства,

връщах се обратно към началото,

от което толкова исках да избягам.

 

 

Защо зарових тези думи някога,

мислейки си, че ще  забравя?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Миленова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...