Заровени думи
Прочетох стих, който не търсех,
сякаш съдбата го изпрати за мен
и се замислих с насълзени очи -
думите искаха да ме открият.
Тези думи, които подтисках,
заровени дълбоко в сърцето,
сега се завръщаха и наказваха,
а разумът просто им се предаде.
И над бездната, зад която се криех,
се издигна мост от тези думи.
Унесена тръгнах, а стъпките само
нашепваха: Спомни си коя си!
Пречупена, не можех да се боря,
заливаха ме спомени и чувства,
връщах се обратно към началото,
от което толкова исках да избягам.
Защо зарових тези думи някога,
мислейки си, че ще забравя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Миленова Всички права запазени