И нося аз наследствените си черти
на славните ни войнствени деди.
Сега – и моето дете – си вече ти,
което носиш нашите следи.
Носи ти тая българска гореща кръв,
додето ще живее този свят.
И ти предай я на сина си тази стръв
за чистоплътен ден и нежна нощ.
Предавай чист и българския трикольор
до днес от никой не пленен.
Бъди ти най- достойния му контрольор
на герба и до днес неопетнен.
Пази България – любимата жена,
и здраво границите ѝ пази.
Помни, че Тя е само твоята страна
и всяко зло в зародиш го срази.
© Никола Апостолов Все права защищены