18 апр. 2017 г., 15:19

Заръка

455 0 3

И нося аз наследствените си черти

на славните ни войнствени деди.

Сега – и моето дете – си вече ти,

което носиш нашите следи.

 

Носи ти тая българска гореща кръв,

додето ще живее този свят.

И ти предай я на сина си тази стръв

за чистоплътен ден и нежна нощ.

 

Предавай чист и българския трикольор

до днес от никой не пленен.

Бъди ти най- достойния му контрольор

на герба и до днес неопетнен.

 

Пази България – любимата жена,

и здраво границите ѝ пази.

Помни, че Тя е само твоята страна

и всяко зло в зародиш го срази.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...