18 abr 2017, 15:19

Заръка

  Poesía » Civil
453 0 3

И нося аз наследствените си черти

на славните ни войнствени деди.

Сега – и моето дете – си вече ти,

което носиш нашите следи.

 

Носи ти тая българска гореща кръв,

додето ще живее този свят.

И ти предай я на сина си тази стръв

за чистоплътен ден и нежна нощ.

 

Предавай чист и българския трикольор

до днес от никой не пленен.

Бъди ти най- достойния му контрольор

на герба и до днес неопетнен.

 

Пази България – любимата жена,

и здраво границите ѝ пази.

Помни, че Тя е само твоята страна

и всяко зло в зародиш го срази.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...