18 abr 2017, 15:19

Заръка

  Poesía » Civil
454 0 3

И нося аз наследствените си черти

на славните ни войнствени деди.

Сега – и моето дете – си вече ти,

което носиш нашите следи.

 

Носи ти тая българска гореща кръв,

додето ще живее този свят.

И ти предай я на сина си тази стръв

за чистоплътен ден и нежна нощ.

 

Предавай чист и българския трикольор

до днес от никой не пленен.

Бъди ти най- достойния му контрольор

на герба и до днес неопетнен.

 

Пази България – любимата жена,

и здраво границите ѝ пази.

Помни, че Тя е само твоята страна

и всяко зло в зародиш го срази.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...