Apr 18, 2017, 3:19 PM

Заръка

  Poetry » Civic
452 0 3

И нося аз наследствените си черти

на славните ни войнствени деди.

Сега – и моето дете – си вече ти,

което носиш нашите следи.

 

Носи ти тая българска гореща кръв,

додето ще живее този свят.

И ти предай я на сина си тази стръв

за чистоплътен ден и нежна нощ.

 

Предавай чист и българския трикольор

до днес от никой не пленен.

Бъди ти най- достойния му контрольор

на герба и до днес неопетнен.

 

Пази България – любимата жена,

и здраво границите ѝ пази.

Помни, че Тя е само твоята страна

и всяко зло в зародиш го срази.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...