8 дек. 2004 г., 11:14

Защо?

1.6K 0 2

Защо все още ме боли?
Защо душата ми рани?
Защо не спрях да те обичам?
Защо не спрях да ти се вричам?
Защо със теб не се простих?


Защо сърцето ми за тебе бие?
Защо не мога да се скрия?
Защо единствена, неповторима?
Защо обичам те, любима?
Защо е тази дяволска магия?


Защо мисли ме измъчват?
Защо си в мене, неотлъчно?
Защо не спрях да ти се вричам?
Защо не си ми безразлична?
Защо във грешник се превръщам?


Защо ще те обичам вечно?
Защо без обич съм обречен?
Защо си, мила, тъй красива?
Защо не мога да те имам?
Защо за мен си тъй далече?


Защо обичам те безкрайно много?
Защо не мога да ти кажа сбогом?
Защо не искам да те губя?
Защо не искам миг погубен?
Защо, защо без теб не мога?


08.12.04

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марто Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...