4 дек. 2007 г., 14:08

Защо?

1K 0 1

Защо когато теб те няма,

душата ми е в мрак облян?

Защо ли моето сърце те вика?

Защо животът е така жесток и сив?

Защо навън градът е празен?

Защо и птичките не пеят

свойта нежна песен?

Дали ми липсваш?!

Да, без теб не мога!

Дали те обичам?!

Да, до болка!

Чува ли ме някой, когато викам?

Не, изглеждам няма в техните очи!

Чуваш ли ме ти, когато викам?

Знаеш ли какво е да живееш без любов?

Загубих пътя си!

Не искам да съм тук без теб!

Защо не мога да изкрещя,

че мразя те до болка!

Защо все тъй силно те обичам?

Защо не мога да съм жестока,

а умирам бавно с болка силна?

Защо сълзите, изплакани по теб,

не мога във земята да заровя,

а продължават все така да капят?

Защо ли моето сърце нещастно така наказваш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...