Защо когато теб те няма,

душата ми е в мрак облян?

Защо ли моето сърце те вика?

Защо животът е така жесток и сив?

Защо навън градът е празен?

Защо и птичките не пеят

свойта нежна песен?

Дали ми липсваш?!

Да, без теб не мога!

Дали те обичам?!

Да, до болка!

Чува ли ме някой, когато викам?

Не, изглеждам няма в техните очи!

Чуваш ли ме ти, когато викам?

Знаеш ли какво е да живееш без любов?

Загубих пътя си!

Не искам да съм тук без теб!

Защо не мога да изкрещя,

че мразя те до болка!

Защо все тъй силно те обичам?

Защо не мога да съм жестока,

а умирам бавно с болка силна?

Защо сълзите, изплакани по теб,

не мога във земята да заровя,

а продължават все така да капят?

Защо ли моето сърце нещастно така наказваш?