7 янв. 2007 г., 14:18

Защо?

Поэзия

692 0 2

                                          Защо?

                           Сама - гледам звездното небе.
                           Чувствам се толкова тъжна.
                           Коя звезда си ти кажи,
                           как може толкова да ме боли?
                           Защо отиде си сега,
                           наистина те обичам с цялата си душа...
                           Кажи коя звазда си ти любими?
                           Мислех,че ме лъжеш и мразех те - прости ми!
                           Чувствам се толкова виновна за това...
                           Защо,защо си отиде сега,
                           Когато разбрах,че нямаш вина?
                           Толкова въпроси без отговор и край...
                           Искам да съм с теб във вечния безкрай...
                           Коя звезда си ти...
                           мога само да гадая...
                           Защо отиде си сега
                           и остави ме сама...сама на света...
                           Обгърната от вечната тъга,
                           Знам, знам, че нямаш вина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Milo_i_Ludo (Катерина Николова)

Благорадя ти много!!!Наистина е много тежко да си сам обаче лошото е , че живота е така устроен и ние за жалост сме безсилни да го променим!

2007-01-07T16:46:18+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много е тъжно!
Много е тежко да си сам/а!
Дръж се!
След мрака винаги идва светлина!
Браво и Поздрав за стиха!
Отличен-6

2007-01-07T15:10:36+02:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0