Milo_i_Ludo (Катерина Николова) Milo_i_Ludo (Катерина Николова)
1
7.01.2007 г., 14:18

Защо?

691 0 2
                                          Защо?
 
                           Сама - гледам звездното небе.
                           Чувствам се толкова тъжна.
                           Коя звезда си ти кажи,
                           как може толкова да ме боли?
                           Защо отиде си сега,
                           наистина те обичам с цялата си душа...
                           Кажи коя звазда си ти любими?
                           Мислех,че ме лъжеш и мразех те - прости ми!
                           Чувствам се толкова виновна за това...
                           Защо,защо си отиде сега,
                           Когато разбрах,че нямаш вина?
                           Толкова въпроси без отговор и край...
                           Искам да съм с теб във вечния безкрай...
                           Коя звезда си ти...
                           мога само да гадая...
                           Защо отиде си сега
                           и остави ме сама...сама на света...
                           Обгърната от вечната тъга,
                           Знам, знам, че нямаш вина...
                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Николова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Milo_i_Ludo (Катерина Николова)
    Milo_i_Ludo (Катерина Николова)
    Благорадя ти много!!!Наистина е много тежко да си сам обаче лошото е , че живота е така устроен и ние за жалост сме безсилни да го променим!
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Много е тъжно!
    Много е тежко да си сам/а!
    Дръж се!
    След мрака винаги идва светлина!
    Браво и Поздрав за стиха!
    Отличен-6

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0