Защо?

Защо?

Навън вали... във тъмнината,

а сърцето ми потъва в празнотата!

Мълчиш, мълча и аз сега

И всеки се пита: „Защо се получи така?!”

Стоя в леглото си сама

и търся твоята ръка.

Затварям тъжните очи,

но сънят не ме лови!

Минават бавно часовете,

Чета отново редовете....

И мисля си какво ли правиш ти -

дали си весел или пък не си...

Дали тъжиш за мен в нощта

или забрави вече моята душа?!

Дали си спомняш болки и мечти,

дали си мислиш за моите тъжни очи?!

В ръката стискам телефона

и чакам твоя глас....

Набирам номера, затварям,

все пак и гордост имам аз!

Разглеждам снимките в албума

И виждам твоя лик...

В очите ти се вижда спомен,

А в мойте - хиляди сълзи....

Поглеждам слънцето - не грее,

А вятърът зловещо пее...

Луната свети в тъмната нощ,

ръката ми хваща острия нож...