Feb 2, 2008, 2:51 PM

Защо?

  Poetry
978 0 1

Защо?

 

Навън вали... във тъмнината,

а сърцето ми потъва в празнотата!

Мълчиш, мълча и аз сега

И всеки се пита: „Защо се получи така?!”

Стоя в леглото си сама

и търся твоята ръка.

Затварям тъжните очи,

но сънят не ме лови!

Минават бавно часовете,

Чета отново редовете....

И мисля си какво ли правиш ти -

дали си весел или пък не си...

Дали тъжиш за мен в нощта

или забрави вече моята душа?!

Дали си спомняш болки и мечти,

дали си мислиш за моите тъжни очи?!

В ръката стискам телефона

и чакам твоя глас....

Набирам номера, затварям,

все пак и гордост имам аз!

Разглеждам снимките в албума

И виждам твоя лик...

В очите ти се вижда спомен,

А в мойте - хиляди сълзи....

Поглеждам слънцето - не грее,

А вятърът зловещо пее...

Луната свети в тъмната нощ,

ръката ми хваща острия нож...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...