защо?
„...и гърлата ни се целят в мишената хляб..."
Стефан Цанев
Защо все вървим по стръмното
- без да търсим някаква опора.
И се гледаме диво и стръвно
сякаш сме зверове, а не хора.
А нещо притиска ни гръдния кош,
- като риби на сухо сме зинали гърло.
И влачим безропотно тежкия хомот,
надянат ни от Живота набързо.
Защо все нещо ни възпира
на Мечтите полет да дадем,
Сякаш някой вместо нас избира
как да живеем, как да умрем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бина Влади Все права защищены
