защо?
„...и гърлата ни се целят в мишената хляб..."
Стефан Цанев
Защо все вървим по стръмното
- без да търсим някаква опора.
И се гледаме диво и стръвно
сякаш сме зверове, а не хора.
А нещо притиска ни гръдния кош,
- като риби на сухо сме зинали гърло.
И влачим безропотно тежкия хомот,
надянат ни от Живота набързо.
Защо все нещо ни възпира
на Мечтите полет да дадем,
Сякаш някой вместо нас избира
как да живеем, как да умрем.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бина Влади Todos los derechos reservados
