4 февр. 2014 г., 00:00

Защо?

953 0 2

                   ЗАЩО?

 

 

Защо животът има правила

и защо ли трябва да ги спазвам?

За нищо душата съм си тровила,

а сега истории разказвам.

 

Защо се лутаме в суета?

Напразно търсим себе си.

Във нас остава празнота,

запълваме я с ребуси.

 

Защо страхуваме се от смъртта,

но все пак я предизвикваме?

Защо ли все търсим смелостта,

а да ни е страх привикваме?

 

Защо играем си с живота

и на хазарт го проиграваме?

Живеем като два робота,

от времето не разпиляваме.

 

Защо все в другия вината търсиме,

а себе си оневиняваме?

Защо все оправдание си имаме

и “ правосъдие “ раздаваме?

 

Въпросите всеки си задава,

но едва ли отговор намира.

Може би, когато се раздава,

човек започва да разбира.

 

Не трябва въпроси да задаваме,

а да живеем в този миг.

От алчност души да не продаваме

и да ги търсиме с отчаян вик!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих, Иванка!

    И аз питам всичките "защота"...Но всеки сам трябва да намери отговорите и да живее в Сега, толкова лесно казано, а трудно изпълнимо.

    Поздравявам те!
  • Да, няма утре, има сега и този миг,
    ако го осъзнаваме по-лесно ще живеем...

    Харесах!Дерзай!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...