Защо?
ЗАЩО?
Защо животът има правила
и защо ли трябва да ги спазвам?
За нищо душата съм си тровила,
а сега истории разказвам.
Защо се лутаме в суета?
Напразно търсим себе си.
Във нас остава празнота,
запълваме я с ребуси.
Защо страхуваме се от смъртта,
но все пак я предизвикваме?
Защо ли все търсим смелостта,
а да ни е страх привикваме?
Защо играем си с живота
и на хазарт го проиграваме?
Живеем като два робота,
от времето не разпиляваме.
Защо все в другия вината търсиме,
а себе си оневиняваме?
Защо все оправдание си имаме
и “ правосъдие “ раздаваме?
Въпросите всеки си задава,
но едва ли отговор намира.
Може би, когато се раздава,
човек започва да разбира.
Не трябва въпроси да задаваме,
а да живеем в този миг.
От алчност души да не продаваме
и да ги търсиме с отчаян вик!
© Иванка Неделчева All rights reserved.
