4.02.2014 г., 0:00

Защо?

937 0 2

                   ЗАЩО?

 

 

Защо животът има правила

и защо ли трябва да ги спазвам?

За нищо душата съм си тровила,

а сега истории разказвам.

 

Защо се лутаме в суета?

Напразно търсим себе си.

Във нас остава празнота,

запълваме я с ребуси.

 

Защо страхуваме се от смъртта,

но все пак я предизвикваме?

Защо ли все търсим смелостта,

а да ни е страх привикваме?

 

Защо играем си с живота

и на хазарт го проиграваме?

Живеем като два робота,

от времето не разпиляваме.

 

Защо все в другия вината търсиме,

а себе си оневиняваме?

Защо все оправдание си имаме

и “ правосъдие “ раздаваме?

 

Въпросите всеки си задава,

но едва ли отговор намира.

Може би, когато се раздава,

човек започва да разбира.

 

Не трябва въпроси да задаваме,

а да живеем в този миг.

От алчност души да не продаваме

и да ги търсиме с отчаян вик!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силен стих, Иванка!

    И аз питам всичките "защота"...Но всеки сам трябва да намери отговорите и да живее в Сега, толкова лесно казано, а трудно изпълнимо.

    Поздравявам те!
  • Да, няма утре, има сега и този миг,
    ако го осъзнаваме по-лесно ще живеем...

    Харесах!Дерзай!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...