4.02.2014 г., 0:00

Защо?

951 0 2

                   ЗАЩО?

 

 

Защо животът има правила

и защо ли трябва да ги спазвам?

За нищо душата съм си тровила,

а сега истории разказвам.

 

Защо се лутаме в суета?

Напразно търсим себе си.

Във нас остава празнота,

запълваме я с ребуси.

 

Защо страхуваме се от смъртта,

но все пак я предизвикваме?

Защо ли все търсим смелостта,

а да ни е страх привикваме?

 

Защо играем си с живота

и на хазарт го проиграваме?

Живеем като два робота,

от времето не разпиляваме.

 

Защо все в другия вината търсиме,

а себе си оневиняваме?

Защо все оправдание си имаме

и “ правосъдие “ раздаваме?

 

Въпросите всеки си задава,

но едва ли отговор намира.

Може би, когато се раздава,

човек започва да разбира.

 

Не трябва въпроси да задаваме,

а да живеем в този миг.

От алчност души да не продаваме

и да ги търсиме с отчаян вик!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силен стих, Иванка!

    И аз питам всичките "защота"...Но всеки сам трябва да намери отговорите и да живее в Сега, толкова лесно казано, а трудно изпълнимо.

    Поздравявам те!
  • Да, няма утре, има сега и този миг,
    ако го осъзнаваме по-лесно ще живеем...

    Харесах!Дерзай!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...