Защо когато някъде погледна
косите ти пред мен се гмуркат,
очите изумрудено блестят
и ослепяват
взора ми?
А роклята,
онази – със лалетата,
заплувала е леко в лявото око,
игриво плискайки сълзи
като вълни
във весела игра с вода и ситни пръски.
Усмивка плаха, неуверена,
тъй мила,
бяла
и безкрайна,
наместила се тихо в дясното око
и пречи ми да виждам ясно есента
и… времето.
© Вънотрая Все права защищены