8.07.2016 г., 15:55

Защо

887 2 7

Защо когато някъде погледна

косите ти пред мен се гмуркат,

очите изумрудено блестят

и ослепяват

взора ми?

А роклята,

онази – със лалетата,

заплувала е леко в лявото око,

игриво плискайки сълзи

като вълни

във весела игра с вода и ситни пръски.

Усмивка плаха, неуверена,

тъй мила,

бяла

и безкрайна,

наместила се тихо в дясното око

и пречи ми да виждам ясно есента

и… времето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вънотрая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това за очите е просто неочаквано, но много на място! Противопоставяш реалността и виртуалността!
  • !!!
  • Благодаря за добрите думи! Това са първите две стихотворения в живота ми . А аз определено не съм в първа младост . Не са самоцелни, просто имаше чувства, които трябваше да излязат по някакъв начин . За съжаление този начин се оказва единствено възможният . А тук е и първата им и навярно последна публикация . Вашите думи ме окуражават да продължавам да опитвам.
  • Браво! Простичък въпрос с подразбиращ се отговор. Поздрави!
  • Интересна лирика. Харесах!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...