Вънотрая (Вънотрая)
15 119
8.07.2016 г., 15:55 ч.

Защо 

  Поезия » Любовна
625 2 7

Защо когато някъде погледна

косите ти пред мен се гмуркат,

очите изумрудено блестят

и ослепяват

взора ми?

А роклята,

онази – със лалетата,

заплувала е леко в лявото око,

игриво плискайки сълзи

като вълни

във весела игра с вода и ситни пръски.

Усмивка плаха, неуверена,

тъй мила,

бяла

и безкрайна,

наместила се тихо в дясното око

и пречи ми да виждам ясно есента

и… времето.

© Вънотрая Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това за очите е просто неочаквано, но много на място! Противопоставяш реалността и виртуалността!
  • !!!
  • Благодаря за добрите думи! Това са първите две стихотворения в живота ми . А аз определено не съм в първа младост . Не са самоцелни, просто имаше чувства, които трябваше да излязат по някакъв начин . За съжаление този начин се оказва единствено възможният . А тук е и първата им и навярно последна публикация . Вашите думи ме окуражават да продължавам да опитвам.
  • Браво! Простичък въпрос с подразбиращ се отговор. Поздрави!
  • Интересна лирика. Харесах!
  • Може ли по-хубаво да бъде??? Тази усмивка в дясното око... Чета го пак и пак и пак и... леле!
  • Прост отговор, който се поразбира: Защото е любов! Но щом го открием, идва Щастието, а то ни изненадва постоянно! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??