8 jul 2016, 15:55

Защо

890 2 7

Защо когато някъде погледна

косите ти пред мен се гмуркат,

очите изумрудено блестят

и ослепяват

взора ми?

А роклята,

онази – със лалетата,

заплувала е леко в лявото око,

игриво плискайки сълзи

като вълни

във весела игра с вода и ситни пръски.

Усмивка плаха, неуверена,

тъй мила,

бяла

и безкрайна,

наместила се тихо в дясното око

и пречи ми да виждам ясно есента

и… времето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вънотрая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това за очите е просто неочаквано, но много на място! Противопоставяш реалността и виртуалността!
  • !!!
  • Благодаря за добрите думи! Това са първите две стихотворения в живота ми . А аз определено не съм в първа младост . Не са самоцелни, просто имаше чувства, които трябваше да излязат по някакъв начин . За съжаление този начин се оказва единствено възможният . А тук е и първата им и навярно последна публикация . Вашите думи ме окуражават да продължавам да опитвам.
  • Браво! Простичък въпрос с подразбиращ се отговор. Поздрави!
  • Интересна лирика. Харесах!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...