Защо когато някъде погледна
косите ти пред мен се гмуркат,
очите изумрудено блестят
и ослепяват
взора ми?
А роклята,
онази – със лалетата,
заплувала е леко в лявото око,
игриво плискайки сълзи
като вълни
във весела игра с вода и ситни пръски.
Усмивка плаха, неуверена,
тъй мила,
бяла
и безкрайна,
наместила се тихо в дясното око
и пречи ми да виждам ясно есента
и… времето.
© Вънотрая All rights reserved.
. А аз определено не съм в първа младост . Не са самоцелни, просто имаше чувства, които трябваше да излязат по някакъв начин . За съжаление този начин се оказва единствено възможният . А тук е и първата им и навярно последна публикация . Вашите думи ме окуражават да продължавам да опитвам.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
