Защо не беше с мен,
за да бъдеш с други ли
кажи, беше ли?
Защо се доближи пак,
за да ме разбиеш ли,
кажи ми, успял ли си?
Егото боли,
а ти отново караш го да кърви.
Щеше да продължиш напред,
а сърцето ти все така скърби.
Защо не ме оставиш там
където ти ще се почувстваш сам?
Защо не ме оставиш там
където няма никога
повече да ти се дам?
Защо връщаш се така
с този поглед, нежен.
Защо не ме оставиш там
където няма никога
повече да ти се дам?
Игнорирам собствените си съвети
все така грешни, които може би ще ме усмихват
затова приближавам се отново,
една целувка, влюбен си, готово
искам да те боли от тайните ни срещи,
все така горещи.
Обгърнат от мрака
все така готов за обичане
горещо говори, изричай ме,
дори да е за малко
нека ме докосваш, поне за кратко.
Не, не бих те забравила,
въпреки това колко пъти съм се парила.
извита в ръцете ти - любимата ти гледка,
ще побъркаш в мен всяка клетка.
Защо не ме оставиш там,
където ще се почувстваш сам?
Защо не ме оставиш там
където няма никога
повече да ти се дам?
Защо връщаш се така
с този поглед, нежен.
Защо не ме оставиш там
където няма никога
повече да ти се дам?
© Елизабет Чолакова Все права защищены