5 нояб. 2006 г., 23:31

Защо

937 0 7
Защо ли аз не вярвам
на красивите слова
и непрестанно си повтарям
„Една заблуда е това...”?
Защо ли само с дума мила
караш ме да полетя
и от радост аз да закрещя;
защо ли само поглед кратък
е достатъчен за мен
да остана аз в,макар и сладък,
но отровен плен?
Защо ли власт над мене имаш,
с която всичко да ми взимаш-
от щастието до младостта,
ти сякаш бавно ме убиваш
и изгарям аз във вечността.
Колко пъти ще повтарям,
че погубвам се така
и ще искам да избягам
поне аз тебе да спася...
Защо допуснах да повярвам,
нима не се познавам?-
веднъж изпитам ли любов
не я забравям цял живот.
Защо е толкова злокобна
и коварна таз игра
и не мога в нея да се справя
както винаги сама?....
Май от помощ имам нужда,
но уви...за всекиго оставам
просто чужда....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...