Защо
на красивите слова
и непрестанно си повтарям
„Една заблуда е това...”?
Защо ли само с дума мила
караш ме да полетя
и от радост аз да закрещя;
защо ли само поглед кратък
е достатъчен за мен
да остана аз в,макар и сладък,
но отровен плен?
Защо ли власт над мене имаш,
с която всичко да ми взимаш-
от щастието до младостта,
ти сякаш бавно ме убиваш
и изгарям аз във вечността.
Колко пъти ще повтарям,
че погубвам се така
и ще искам да избягам
поне аз тебе да спася...
Защо допуснах да повярвам,
нима не се познавам?-
веднъж изпитам ли любов
не я забравям цял живот.
Защо е толкова злокобна
и коварна таз игра
и не мога в нея да се справя
както винаги сама?....
Май от помощ имам нужда,
но уви...за всекиго оставам
просто чужда....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Адамова Всички права запазени
