Защо, Боже?
Още от как съм пропълзяла
към тебе, Боже, аз съм се стремяла!
Бавно, полека, съм изправяла кръста
и към те съм тепала чевръсто!
И все към ТЕБ, Всесилни Боже!
По пътя падах, ставах...
Прегръщах и смъртта!
Кой казва, че да се върнеш от нея не може?!
От начало се ласкаех в суета,
но днес те питам: Защо ме върна на света?
Защо постави ме сред тръни и заповяда ми:Върви!
Защо със сълзи напълни очите ми и каза: Продължи!
Каква е моята задача? Какво да сторя за света?
Защо ми даваш половината удача,
а другата аз трябва да открия сама?
Дали ще дойде време да открия какво за мене си решил?
Дали когато ме приемеш най на края, ще си се задоволил?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
