26 сент. 2017 г., 10:39

Защо, Боже? 

  Поэзия
419 2 18

Още от как съм пропълзяла

към тебе, Боже, аз съм се стремяла!

Бавно, полека, съм изправяла кръста

и към те съм тепала чевръсто!

И все към ТЕБ, Всесилни Боже!

По пътя падах, ставах... 

Прегръщах и смъртта!

Кой казва, че да се върнеш от нея не може?!

От начало се ласкаех в суета,

но днес те питам: Защо ме върна на света?

Защо постави ме сред тръни и заповяда ми:Върви!

Защо със сълзи напълни очите ми и каза: Продължи!

Каква е моята задача? Какво да сторя за света?

Защо ми даваш половината удача,

а другата аз трябва да открия сама?

Дали ще дойде време да открия какво за мене си решил?

Дали когато ме приемеш най на края, ще си се задоволил?

 

 

 

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Бени.
  • Мъдри, естествени въпроси на човек, устремен към Създателя!
  • Така е. По някога не стига един живот, понякога просто никой не я тъеси, а в добрите случаи я откриват.
  • Всеки сам трябва да открие своята мисия!
  • Поздрав и на теб!
  • Екзистенциални въпроси - и силна емоция! Хареса ми много! Поздрав, Маргарита!
  • Поздрави, Пепи!
  • Много от хората си задават подобни въпроси... Търси знаците, Марго!... Не е лесно, но с времето, мислещия и наблюдателен човек, започва да вижда и детайлите... и причините.... и постепенно отговорите се проясняват. Поздрави!
  • Благодаря ти, Ангелче, но май щесе посвия с изповедите...
  • Преживял съм го и знам че задачата за която сме създадени още не сме си я свършили!Хареса ми изповедтта ти!Дерзай!
  • Аз обикновенно съм искренна и с това си навличам проблеми, но...Това съм. Такава ме е искал Той. Много се радвам, че беше с мен!Поздрав.
  • Човек е най-искрен в общуването с онзи, на когото се уповава, макар в повечето случаи отговорите да идват пост фактум. Затова разчитаме на близостта помежду си - човешка, несъвършена, пълна с радост и разочарования, понякога тя е въпрос, понякога е отговор, понякога е вдъхновение... Поздравления, Маргарита!*
  • И аз така мисля, но много ми се иска да греша.
  • Много силен стих Марго! Ще дойде времето когато всичките Ти въпроси ще бъдат излишни. Ада е на замята мила сестро..
  • Благодаря, че отдели от времето си.
  • Кои сме ние? Откъде идваме? Накъде отиваме? - Въпроси, които никога няма да получат отговор. Религиозен е само онзи, който си ги поставя, като едно вътрешно състояние на духа. Радвам се, че в тази творба те присъстват в адекватна форма. Поздрав, Маргарита!
  • Благодаря ти, Мариники. Благодаря!
  • развълнува ме, припомни ми нещо забравено...
    *
    Защо
    Боже мили, така си ни създал... кръст
    да носим свят и тежък, а оставил си
    съдбата жестока и безмилостна
    по пътя земен да ни води...
    *
    сърдечен поздрав, Маргарита...
Предложения
: ??:??