Защо, Боже?
Още от как съм пропълзяла
към тебе, Боже, аз съм се стремяла!
Бавно, полека, съм изправяла кръста
и към те съм тепала чевръсто!
И все към ТЕБ, Всесилни Боже!
По пътя падах, ставах...
Прегръщах и смъртта!
Кой казва, че да се върнеш от нея не може?!
От начало се ласкаех в суета,
но днес те питам: Защо ме върна на света?
Защо постави ме сред тръни и заповяда ми:Върви!
Защо със сълзи напълни очите ми и каза: Продължи!
Каква е моята задача? Какво да сторя за света?
Защо ми даваш половината удача,
а другата аз трябва да открия сама?
Дали ще дойде време да открия какво за мене си решил?
Дали когато ме приемеш най на края, ще си се задоволил?
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
