След всяка сутрин
живота започва ни отново.
След всяка утрин,
Казваме, че вече ще сме други...
Но щом във огледалото се видим.
Сякаш някаква магия,
връща ни в реалния ни свят!?
Свят изпълнен със поквара
но май това си е от нас.
Как искам свят... Тъй хубав и богат!?
Защо тогава искаме да бъдем други?
Не себе си...? А други нечии души.
Души който страдат.
Защо не променим света!?
Изпълнени с любов и трепет
горди че сме променили,
нещо лично, мъничко, себе си дори...
Но от нас със обич на другите раздали.!
Тогава знам с усмивка ще се будим сутрин
и ще сме щастливи.
© Ангел Все права защищены