Jan 4, 2015, 8:47 PM

Защо да бъдем други

490 0 2

След всяка сутрин

живота започва ни отново.

След всяка утрин,

Казваме, че вече ще сме други...

Но щом във огледалото се видим.

Сякаш някаква магия,

връща ни в реалния ни свят!?

Свят изпълнен със поквара

но май това си е от нас.

Как искам свят... Тъй хубав и богат!?

Защо тогава искаме да бъдем други?

Не себе си...? А други нечии души.

Души който страдат.

Защо не променим света!?

Изпълнени с любов и трепет

горди че сме променили,

нещо лично, мъничко, себе си дори...

Но от нас със обич на другите раздали.!

Тогава знам с усмивка ще се будим сутрин

и ще сме щастливи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Пламъче коментарът ти ме стопли!Истинските приятели са малко и затова човек трябва да ги цени!!!Усмихна ме!!!
  • Много философски и хубав стих
    си ни поднесъл,Ачо!
    Мисля, че всеки от нас многократно си
    е обещавал да бъде друг, да се промени
    по някакъв начин, но малцина успяват
    да го постигнат, особено когато е към по-добро.
    Топла и уютна вечер ти желая и много усмивки от мен!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...