Защо го правя?
Нагледах се на смърт,
на отчаяние, на мъка...
Ще ме изплашиш с какво?
Със студа навънка?
Или с този в очите ти...
Огледай ме добре... На слаб
приличам ли? И тук обърка...
В раните си аз научих се да бъркам...
И ми харесва да усещам болката!
Поне е истинска и кара ме да чувствам...
И много лесно виждам нещо в сенките
и два пъти по-лесно го отблъсквам...
Та ще се плашим ли? Умея го!
Избирам първи да захапя...
И няма пускане, докато с кръв не се обагриш.
Вратата чака ти да се изпратиш!
И с гордост си показвай белега,
поне аз видими ги правя...
Да си личи, че някой си и някога
е бил открит. Ето защо го правя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Ботев Все права защищены
