10 июн. 2017 г., 07:24  

Защо ли днес те питам...

1.1K 9 15

А нощите ни с теб? Любовни клади,

в които хвърляхме се като слепи!

Отдавахме телата без пощада,

без дъх останали, със устни слети...

 

И в тези мигове – безбожно кратки,

узнали малките си мили тайни,

изгаряхме напълно, без остатък

и учехме урок по всеотдайност...

 

Душите ни политаха нагоре

и във нощта трасираха пътеки

като едни любовни метеори!..

И обичта ни виждаше я всеки!

 

Огласяхме със весел смях простора,

един на друг обрекли се изцяло,

забравили любовната умора,

щастливи във единното си тяло.

 

Забрави ли?...Защо ли днес те питам?...

Боли от незарасналите рани...

А любовта ни някъде се скита,

обречена бездомна да остане...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пепи Петрова, Василка, Руми, Силвия, Алекс, Веси, благодаря, че прочетохте и коментирахте!..Благодаря за добрите думи, приятели!...
  • Много ми допадна, Роби! Вчера си го прибрах в любими, но не намерих достатъчно силни думи, за да коментирам. И днес нямам, затова просто ще кажа: Възхитително! Поздрави!
  • Щастливи във единното си тяло... Толкова е красиво всичко, когато е споделено... Много влюбен стих, Р., минавам да ти кажа, че ми хареса +)
  • Ехааа!!! Роби! Много е хубаво!
  • Роби, хумористичните ти стихове ме карат да се заливам от смях, а лириката ти, толкова е нежна, притихвам докато чета и дори се просълзявам... Това наистина е дарба свише! Най-сърдечен поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...