10.06.2017 г., 7:24 ч.  

Защо ли днес те питам... 

  Поезия » Любовна
909 9 15

А нощите ни с теб? Любовни клади,

в които хвърляхме се като слепи!

Отдавахме телата без пощада,

без дъх останали, със устни слети...

 

И в тези мигове – безбожно кратки,

узнали малките си мили тайни,

изгаряхме напълно, без остатък

и учехме урок по всеотдайност...

 

Душите ни политаха нагоре

и във нощта трасираха пътеки

като едни любовни метеори!..

И обичта ни виждаше я всеки!

 

Огласяхме със весел смях простора,

един на друг обрекли се изцяло,

забравили любовната умора,

щастливи във единното си тяло.

 

Забрави ли?...Защо ли днес те питам?...

Боли от незарасналите рани...

А любовта ни някъде се скита,

обречена бездомна да остане...

 

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пепи Петрова, Василка, Руми, Силвия, Алекс, Веси, благодаря, че прочетохте и коментирахте!..Благодаря за добрите думи, приятели!...
  • Много ми допадна, Роби! Вчера си го прибрах в любими, но не намерих достатъчно силни думи, за да коментирам. И днес нямам, затова просто ще кажа: Възхитително! Поздрави!
  • Щастливи във единното си тяло... Толкова е красиво всичко, когато е споделено... Много влюбен стих, Р., минавам да ти кажа, че ми хареса +)
  • Ехааа!!! Роби! Много е хубаво!
  • Роби, хумористичните ти стихове ме карат да се заливам от смях, а лириката ти, толкова е нежна, притихвам докато чета и дори се просълзявам... Това наистина е дарба свише! Най-сърдечен поздрав!
  • Прекрасно! Поздрави!
  • Стихотворение, което не може да се опише с думи. Чудесен си Роби, поздрави от мен в този прекрасен ден!
  • Благодаря, приятели, за вниманието!...
    Миро, добре си дошъл на страничката ми!...
  • Стихотворение, което рядко добре може така категорично да опише и моето настоящо състояние... Браво, Роби, разтЪрси ме!
  • Не питай, Роби, тя сама ще те потърси! Прекрасно, чувствено, стилно...Поздравления за хубавите стихове, написани с любов!
  • Зашеметяващи чувства - горещи, всеотдайни!... И такъв неочакван финал! Не мога да повярвам, че такава любов може да си отиде завинаги... Великолепна творба, Роберт! Възхитена съм!...
  • Прекрасен стих, Роби. За жалост любовта понякога си отива, остават спомените! Поздрави!
  • Ех, тази рутина, приютим ли я, любовта остава без покрив. Привет, Роби!
  • Боже! Неочакван финал. Обичам приказките, защото винаги побеждава доброто. Защо в тази не е така? Нима може такъв екстаз да се забрави? Той се помни на клетъчно ниво. Явно, рутината се е набъркала и клетъчната памет е разбъркала, или... Някой друг се е намесил... Друг екстаз за нея е замесил....
  • Непоправим лирик си! Готов съм да се обзаложа,че тези мои наблюдения са "нищо ново под слънцето", всеки поет би желал да изгаря толкова талантливо като теб! Благословен си свише!И това не е патетичен лозунг.
Предложения
: ??:??