А нощите ни с теб? Любовни клади,
в които хвърляхме се като слепи!
Отдавахме телата без пощада,
без дъх останали, със устни слети...
И в тези мигове – безбожно кратки,
узнали малките си мили тайни,
изгаряхме напълно, без остатък
и учехме урок по всеотдайност...
Душите ни политаха нагоре
и във нощта трасираха пътеки
като едни любовни метеори!..
И обичта ни виждаше я всеки! ...