Защо ли днес те питам...
А нощите ни с теб? Любовни клади,
в които хвърляхме се като слепи!
Отдавахме телата без пощада,
без дъх останали, със устни слети...
И в тези мигове – безбожно кратки,
узнали малките си мили тайни,
изгаряхме напълно, без остатък
и учехме урок по всеотдайност...
Душите ни политаха нагоре
и във нощта трасираха пътеки
като едни любовни метеори!..
И обичта ни виждаше я всеки!
Огласяхме със весел смях простора,
един на друг обрекли се изцяло,
забравили любовната умора,
щастливи във единното си тяло.
Забрави ли?...Защо ли днес те питам?...
Боли от незарасналите рани...
А любовта ни някъде се скита,
обречена бездомна да остане...
© Роберт All rights reserved.
