26 сент. 2017 г., 13:18

Защо ли сме такива 

  Поэзия » Другая
344 0 3
Рисува есента със злато
последната въздишка на листата
и си представяме когато
тръгваме по пътищата непознати.
В прослава на измислен идол
на различните проливаме кръвта,
без да приемем, че еднакви
са за всички луната и смъртта.
Аз вярвам, че безкрайността
е само липса на ограничения.
Отнася ли се и за глупостта
мен отдавна терзаят съмнения. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Все права защищены

Предложения
: ??:??