Рисува есента със злато
последната въздишка на листата
и си представяме когато
тръгваме по пътищата непознати.
В прослава на измислен идол
на различните проливаме кръвта,
без да приемем, че еднакви
са за всички луната и смъртта.
Аз вярвам, че безкрайността
е само липса на ограничения.
Отнася ли се и за глупостта
мен отдавна терзаят съмнения. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up