Защо ли сме такива
Рисува есента със злато
последната въздишка на листата
и си представяме когато
тръгваме по пътищата непознати.
В прослава на измислен идол
на различните проливаме кръвта,
без да приемем, че еднакви
са за всички луната и смъртта.
Аз вярвам, че безкрайността
е само липса на ограничения.
Отнася ли се и за глупостта
мен отдавна терзаят съмнения.
Таим се в корумпирана държава
и гласуваме за фюрер-мутра,
а какво завещаваме след себе си
оставяме за мисъл утре.
А край нас, роден някъде
сред небесни чертози,
вятър разкъсваше
избелелите некролози.
© Вили Тодоров All rights reserved.
