ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
26.09.2017 г., 13:18 ч.

Защо ли сме такива 

  Поезия » Друга
278 0 3

 

Рисува есента със злато

последната въздишка на листата

и си представяме когато

тръгваме по пътищата непознати.

 

В прослава на измислен идол
на различните проливаме кръвта,

без да приемем, че еднакви

са за всички луната и смъртта.

 

Аз вярвам, че безкрайността

е само липса на ограничения.

Отнася ли се и за глупостта

мен отдавна терзаят съмнения.

 

Таим се в корумпирана държава

и гласуваме за фюрер-мутра,

а какво завещаваме след себе си

оставяме за мисъл утре.

 

А край нас, роден някъде

сред небесни чертози,

вятър разкъсваше

избелелите некролози.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??