Защо любов?

Къде изчезна?

Къде се скри?

Къде потъна

в бездни, в мъртвини?

Защо избяга ти от мен,

тъй красива, необятна и недостижима?

Защо погълна всеки мой ден?

Защо остави само празнота?

Остави, ти любов, след себе си само мрак,

мъглата покрива всичко пак.

Покрива сякаш и моите мечти,

тъй както реещите се звезди.

Те поне си имат спътница - Луната,

а на мен отредена ми е самотата.

Но надеждата като светулка малка

в мрака всичко озарява.

Тя като догарящ въглен в сърцето е -

или ще ме сгрее,

или ще пламне

и изгори ме до основи...